Проф. Любомир СтойковПариж – София Няма да бъде преувеличено ако за

Стивън Джоунс и зашеметяващата му изложба в Париж

Проф. Любомир Стойков

Париж – София

Няма да бъде пресилено в случай че за експозицията „ Stephen Jones, chapeaux d’artiste “ се каже, че изумява, стопира дъха и отприщва въображението, колкото и да са банални тези суперлативи! Британският дизайнер на шапки Стивън Джоунс е вероятно най-разпознаваемото име в този род – от една страна като личен неповторим бранд, а въпреки това – като създател, който си е партнирал с най-големите и авторитетни фешън къщи и дизайнери, като „ Кристиан Диор “, „ Скиапарели “, „ Тиери Мюглер “, „ Клод Монтана “, „ Жан Пол Готие “, „ Азедин Алая “, „ Ком де Гарсон “, Джон Галиано, Мартин Маржиела, Ирис ван Херпен и с кого ли още не.

Стивън Джоунс за Charles James, сбирка есен-зима 2017-2018. Фото: Ben Toms

Извънредно богат е и регистърът на международни звезди, носили негови шапки – от принцеса Даяна, Мик Джагър, Бой Джордж и Мадона до Бьорк, Селин Дион, Лейди Гага, Бионсе и Риана.

Шапка от дипломната работа на Стивън Джоунс, предпазена в лондонския лицей „ Сентръл Сейнт Мартинс “, 1979 година Модел Jane Leonard. Фото: Peter Ashworth

Дълбоко се лъжат тези, които мислят, че сходни изложения са надали не ежедневие в Двореца „ Галиера “ в Париж. Истината е, че за пръв път от 40 години насам се провежда сходна експозиция, отдадена напълно на аксесоарите на дизайнер от подобен международен сан.

Menuet, 2024. Фото: Peter Ashworth

В елегантния и леко тайнствен полумрак на всяка зала греят паметни творби на Стивън Джоунс, създавани от него през десетилетията. Вниманието приковават формите на неговите шапки, които са по едно и също време нежни и нападателни, деликатни и претенциозни, класически авангардни.

Стивън Джоунс за Джон Галиано, сбирка прет-а-порте, есен-зима 2005-2006. Фото: Любомир Стойков

Стилът му е самобитна квинтесенция на концепцията за шапката – да бъде финалната, завършваща част на всеки аутфит; да е в естетика, само че и в контрастност с главното дизайнерско обръщение. Творецът постоянно е принадлежал оптимално на бъдещето и напълно умерено – на предишното.

Неведнъж той е предупреждавал, че в случай че не се развива с времето, в случай че не е дете на своята ера, модата се трансформира в неуместна и архаична диаметралност на самата себе си. Именно неговият взор оттатък днешния ден е магнит за естетическия интерес на публиката и дружно с това – вътрешност и фокус на необятния му гений.

По какъв метод две от основните години за живота и творчеството на Стивън Джоунс символно рефлектират върху генезиса и динамичността на неговия авторски почерк? Първата фундаментална дата несъмнено е 1957 година, когато той се е появил на бял свят.

Това е годината, в която – обърнете внимание, умира една от най-ярките емблеми на френската висша мода Кристиан Диор (наследява го, както добре е известно Ив Сен Лоран) и се ражда един от най-иновативните днешни дизайнери Мартин Маржиела. През същата година граф Юбер дьо Живанши постанова вършиме рокли, а Нино Черути основава стилната си къща за мъжко облекло „ Хитман “ в Милано.

Втората основна година в живота на Стивън Джоунс е 1980-а, когато той открива своя първи бутик на Endell Street, Covent Garden в Лондон. По това време Пери Елис основава своята фешън къща, а Ралф Лорен приковава погледите с сбирката си „ Гранична мода “. През 1980 година Карл Лагерфелд преоткрива минимодата, лансирайки минижупите, а Ричард Гиър показва съвършена актьорска форма във кино лентата „ Американско жиголо “ (реж. Пол Шрейдър), облечен от Джорджо Армани.

Но кой в действителност е Стивън Джоунс? Каква е връзката му с английската субкултура и лондонския ъндърграунд? Защо и по какъв метод неговото изкуство принадлежи и е инспирирано както от Обединеното кралство, по този начин и от Франция – както от английския аристократизъм, по този начин и от френската изисканост и шикарност в представянето на новата мода? И кое стимулира организирането на изложбата на артистичните му шапки в Двореца „ Галиера “ в Париж?

Родното му място Уест Кърби, както и Ливърпул оказват базово влияние върху бъдещото му креативно създаване, само че Лондон е основното пространство за неговата активност. За да се втурне в необятната галактика на шапките не са били задоволителни инспирациите от бомбето на татко му, шаловете на майка му и дребните шапки на баба му. Основният претекст е вътрешната му нужда да бъде изобретателен, друг и атрактивен.

Образованието по дамско облекло в най-елитния фешън лицей в света „ Сентръл Сейнт Мартинс “ в Лондон, стажовете му в стойностни шапкарски ателиета и изключително въздействието на пънк културата и клубната цивилизация, в това число и на фамозните нощни клубове „ The Blitz “ и „ Culture Club “ са решаващи фактори за образуването на неговото постмодерно мислене и остър инстикт към провокативната хармония.

Неоспоримо е и въздействието върху неговия жанр на такива емблеми на английската попмузика, като The Rolling Stones, Spandau Ballet, Дейвид Бауи, Бой Джордж, Рокси мюзик и други Един незадълбочен взор към хронологията на колаборацията на Стивън Джоунс с английските топдизайнери демонстрира, че в самото начало това са Зандра Роудс и Джаспър Конран, след което идват и взаимните действия с Вивиън Уестууд, Джон Галиано и редица още други популярни британски фешън създатели.

Френската диря в изкуството на Стивън Джоунс е дълбока и ярка. Още в детските години отношението му към френското изкуство е възхитително. Съвсем овреме се ражда фантазията му за дебют на парижката фешън сцена. Затова и изцяло разумно първите си френски изяви английският шапкар прави взаимно с дизайнерите Жан Пол Готие и Тиери Мюглер.

Важно е да се означи, че първият контакт сред Стивън Джоунс и Готие става през 1983 година на сбирки и празненства в радикалните лондонски клубове. Паметен е аленият кадифен фес, носен от шапкаря в един клип, който притегля вниманието на френския дизайнер. Жан Пол Готие мигновено прави предложение на Стивън Джоунс да взе участие в негово ревю, а малко по-късно и да проектира шапките за сбирката му дамска мода „ Le retour des imprimés “ (пролет-лято1984). Запознанството си пък с Тиери Мюглер английският занаятчия на шапки дължи на Азедин Алая, който го предлага горещо на френския дизайнер също през 1983 година и още на идната година тяхното партньорство е към този момент факт.

Поводът за взаимната изява е фантастичното ревю, което Мюглер показва по отношение на десетгодишнината от основаването на неговата фешън къща – събитие, в което такива супермодели като Джери Хол и Иман дефилират с шапките на Стивън Джоунс. Няколко години по-късно лондонският шапкар стартира колаборация с Клод Монтана и с редица още френски дизайнери и марки, основани в Париж.

Слабо е да се каже, че Стивън Джоунс обожава френската просвета и боготвори френската столица. Той издига Париж на най-голям фундамент – в мислите, в съзнанието и в душата си. Може да се доверим напълно на думите му: „ Въпреки че съм посещавал Париж над хиляда пъти, митът за Париж постоянно е бил по-силен от действителността! “.

Логичен израз на неговото поклонение пред френския изискан е сбирката му „ Haute Couture & Prêt-à-porter “, есен/зима 2017-2018, в която той засвидетелства огромния си почит към художественото завещание на такива парижки гении и водачи в стилния дизайн като Шанел, Скиапарели, Диор, Гре, Баленсиага, Сен Лоран, Живанши и други Джоунс споделя освен дизайнерските техники на най-големите във френската висша мода, само че и философията им за ролята на шапката в цялостната фешън настройка. Британският шапкар носи надълбоко в сърцето си думите на Кристиан Диор, съгласно който „ Не е допустимо да се показа сбирка без шапки, тъй като моделите даже и да са облечени с най-красивите рокли, ще наподобяват голи, когато са лишени от аксесоарите за глава! “.

В разнообразни изявленията и професионални обществени позиции Стивън Джоунс разкрива философията си за този толкоз значим аксесоар в човешката осанка – шапката. Неслучайно той споделя, че едни хора пишат стихове, други пък вършат торти, а неговата автобиография в действителност са шапките – черешките на тортите, довършващият незаместим съставен елемент на тоалета и костюма. Маскиращата роля на шапката и свойството й да оказва помощ на човек да прикрива или пък противоположното – да отстоява, своята еднаквост заема основно място в естетиката на Стивън Джоунс, който нагледно окачествява шапката като оправдание, като инструмент за компенсиране на самочувствието. Пред медиите той акцентира трансформиращата функционалност на шапката, която може да даде убеденост, упоритост и тайнственост на нейния собственик.

Шапкарят цени изключително високо хедонистичната мощ на този аксесоар за глава – способността му да радва и да забавлява. Това, че шапката работи атрактивно и занимателно изрично проличава от красивите и причудливи творби на Стивън Джоунс. Той откроява спонтанността като характерност на шапкарския поминък, на шапкарското изкуство: „ Страхотно е, че шапкарството носи в себе си спонтанността. Обичам свежестта и жизнеността му. Идеята за една шапка може да възникне, когато пътуваш по света, водиш диалог или пък гледаш нагоре към облаците. Навсякъде има толкоз доста ентусиазъм.

Шапката е част от нашия език – освен от езика на модата, а от езика на нашата осанка “. В последна сметка философията и естетиката на Стивън Джоунс затвърждават убеждението, че детайлът в модата е ключ към самата мода и, че уникалността даже единствено на един откъс може да разкрие пътя към съвършенството на цялостния фешън дизайн. Т.е. мъчно е да си представим висшата мода в облеклото без висшата мода в шапките. Уникалността на шапките на Стивън Джоунс е и в това, че те доста рядко се създават машинно, а когато това се прави, то е най-много във фабриката в Лутън. Почти във всички случаи шапките са резултат от удивителната умелост на дизайнера и неговия екип. През годините той освен че не не помни, само че и непрестанно усъвършенства техниките на работа, които още като студент и стажант усвоява от такива свои преподаватели и ментори като Питър Луис-Краун и Шърли Хекс.

Платовете, с които работи за сбирките на своите сътрудници най-често са същите или сходни с материите на облеклата, представяни на съответните ревюта. Редом с това, обаче, няма ограничавания пред въображението и находчивостта на Стивън Джоунс, когато той употребява акрил, дърво, метал, пластмаса, фотографски ленти и какво ли още не при направата на своите артистични, фамозни, футуристични, фантастични и сюрреалистични шапки.

Изложбата „ Stephen Jones, chapeaux d’artiste “ (19.10.2024 година – 16.03.2025 г.) е обособена в две елементи. Първата слага фокус върху обособените, единичните творби на великия шапкар, а втората презентира комбинирано неговите шедьоври в комплект с облеклата на фамозните дизайнери и марки. С автентичност, съобразителност и кураторска опитност са структурирани обособените раздели: „ Британски модист “, „ От Лондон до Париж “, „ Париж – източник на ентусиазъм “, „ Артистичността на модиста “, „ Парижки съдействия “.

Посетителите на експозицията научават значими детайлности за изкуството на фамозния шапкар. Публиката има изкючителната опция да се допре до скъпи образци на партньорства с такива колоси в международната мода (дизайнери, марки и лейбъли), с които се е колаборирал Стивън Джоунс, като Тиери Мюглер, Клод Монтана, Азедин Алая, Рей Кавакубо, Джон Галиано, Живанши, Луи Вюитон, Уолтър Ван Байрендонк, Ирис ван Херпен, Скиапарели, Том Браун, Кристиан Диор.

Огромно преимущество на експозицията е съвършеното концептуално осветяване, търсенето и намирането на пресечната точка сред посланията на Стивън Джоунс и упованията на посетителите, истинските интериорни решения, интерпретиращи впечатляващо силуетите на шапките и не на последно място – лекият флирт с AI, с високите технологии. Непосредствено преди изхода от последната зала е ситуиран фото корнер, в който всеки може, позирайки пред камерата да си избере благодарение на изкуствения разсъдък подобаваща за себе си шапка и да получи виртуалното си изображение с нея.

Посещението на изложбата „ Stephen Jones, chapeaux d’artiste “ в Двореца „ Галиера “ – Париж оставя незаличими усещания както за гигантския гений на английския дизайнер на шапки, по този начин и за неповторимата роля на Париж и френската просвета в неговото изкуство. Неслучайно той е именуван „ най-френският създател измежду английските дизайнери “, неслучайно голяма част от неговите над 100 000 творби са пропити с френски дух, френски изискан и френска символика.

Тази експозиция в действителност е следващото доказателство за мощта на симбиозата сред британската екстравагантност и френската изтънченост, сред английския радикализъм и френския фасон на развлечение.